Random

Random thoughts... Мрънкиг at 3am again.

Ден като ден, не се е случвало от месец. Как звучи само. Нещо ми липсва.
Мазно и бавно се провлачва чувство на безполезност. Просмуква се в костите, като артрит и ме кара да обикалям като хлебарка из апартамента.
Дали само не си намирам оправдания... Изкуството изисква муза, така си е ( Къде си МУЗООО, гении или каквото си там?!?!?!).
Нямам желание дори да говоря, камо ли да изпълнявам световно признати, класически произведения, или красива, млада и зелена музика, замислена от мой познати.
НИЩО.
грам.
Това, трябва да му се сложи край.

Струва ми се, че подобно падение ми се случва всеки месец. Нямам какво хубаво да напиша тук, ами идвам да си излея безсмислените брътвежи, защото и аз не знам защо, искам да станат достояние за повече хора. За чий дявол?
Добре поне, че се намери кой да ме накара да мисля, че ако и това закърнее, няма защо да се живее май. А колко много хора си живеят така. Само за да живеят. Безцелно тровене на чуждия живот, с мрачно и безсмислено присъствие. Все си мисля, че всеки е тук с някаква цел, само трябва да се огледа по-внимателно.
Някой ми каза, че докато навърша 30 ще стана от тотален идеалист - абсолютен песимист. Още много неща ще изпия докато стигна до там...
Не знам какво се случва около мен. Освен в напечени ситуации, когато някой ме върже за някоя пейка и ми обясни колко е тежко положението.
Чудно как ли виждат света реалистите? Тука има едни хора, дето много искам да им вляза в главите... Да им набия малко от моя идеализъм и позитивни лайна. Няма как освен с бургия обаче. И след това ще са ми интересни само около час, два и няма да са удовлетворени от резултата.
:)