За приятелите...

Благодаря! :)

A Perfect Circle - Imagine

"Imagine"

Imagine there's no heaven,
It's easy if you try,
No hell below us,
Above us only sky,
Imagine all the people
living for today...

Imagine there's no countries,
It isnt hard to do,
Nothing to kill or die for,
No religion too,
Imagine all the people
living life in peace...

You may say Im a dreamer,
but Im not the only one,
I hope some day you'll join us,
And the world will live as one.

(Imagine all the people sharing all the world)

Imagine no possesions,
I wonder if you can,
No need for greed or hunger,
A brotherhood of man,
Imagine all the people
Sharing all the world...

You may say Im a dreamer,
but Im not the only one,
I hope some day you'll join us,
And the world will live as one.


За съжаление, колкото и красиво да ми звучи, толкова и невъзможно ми изглежда тази идея...

Сенки

Човешки, предметни... Игра. Сякаш паралено с нас още някой се развива, живее, остава за частица време, някъде. Паралел, друго времево пространство. 

 Криви, слепи, огромни и малки - сякаш отразяват неща, невидими у нас. Можем да ги манипулираме, да ги крием, да се крием в тях. Можем да  ги видим, а понякога не можем. 

 Плашат ни, удивляват ни, търсим ги, забравяме ги. 

    Къде отиват, когато няма светлина? 

Да поизлезем от иглуто

  Какво се случва последните дни? Как ви тръгна годината? 

Измина цял месец от 2012 година, хората около мен стават все по-навъсени, все по нещастни и отчаяни. 

България е затрупана със сняг, който за месец прави столицата някак по-чиста. На това се радваме, но до едно време... Просто искам да мога да ходя по тротоарите, без да се боря с преспи сняг, 5 см лед и прочие препятствия. Но и това се преживява, да знаете, само да имате гумени подметки. ;)

Мисля че ни липсва слънцето. Студа някак потиска всички, дори и мен. Но си обещах, че няма да пускам драматични постове, свързани с емоционалните си проблеми и ще си спазя обещанието. Та ето, просто споделям впечатления от последния месец.

Интересен факт, колкото повече се вслушвам в думите на хората, толкова чувам, че всеки говори за едно и също. "You don't say?" ще кажете, ама малко е досадно вече... Всеки иска да излезе от дупката, кризата и не спира да го повтаря. Някои тепърва осъзнават, че повърхностното е най-лесното за възприемане, но има още много да се вниква ако щете в музика, ако щете в хубав филм. Колко били плоски сюжетите напоследък, как трябва нещо да се направи. Колко ни е тъпо правителството, как за нищо не ставаме и трябва да се вдигнем на бунт..!? За правата си (АСТА и тн.) нека! И все пак - как всеки е някакъв, а друг е друг...Ама ние пък какви смеее. Аз пък много критикувам, ама това е друго. Недоволстваме не-пре-къс-на-то и от всичко. Сравнява ме се с всеки, което само ни наранява още повече.

Добре де, аз не искам да ви товаря с проблемите си! Защо се оплакваме само? Какво  мога аз да сторя, за да променя Бойко и  това, че някой харесва "Twilight" например?! 

Осъзнавам, видите ли, че след като спрях да се оплаквам и нещата започнаха все по-добре да се редят... Разни мечти от преди години се сбъдват, без дори се усетя. А още повече, че около мен спират да се въртят разни оплаквачи, вечно недоволни хора, който искат само да ги слушаш (емоционални вампири). За приятелство трябва двустранна връзка ми се струва. Имаме и по-хубави теми за разискване бре! Всичко е до желание разбира се. Колкото повече се опитваме да се отървем от проблемите си - загърбваме ги, даряваме ги на някой друг, давим ги, борим ги, отричаме ги, те толкова повече започват да ни нападат май... Наскоро прочетох най-странното нещо в живота си: "Проблемите са хубаво нещо, защото ви показват къде са проблемите ви." - Лама Кхен Ринпоче. 

Колко добре го е казал този тибетски лама... Не знам за вас, но преди месеци подобен цитат го отминавах с пренебрежение. Вероятно, защото за нещастен, тъжен или просто затрупан от боклука на ДРУГИТЕ,човек, такива мъдри нещица са загуба на време... 

Е, работата е там, че ако погледнем маааалко по-далеч от носа си, ще видим, че всеки проблем е една насока. Нещо, което не става не бива да ни сгъва, защото скръбта и самосъжалението, драги хора, са като опият. Хубаво ни е да сме жертви, да ни съжаляват, не обичаме да поемаме отговорност и трябва някой друг да ни утеши... Но не сме деца, нещата са много по-сложни сега и същевременно ако хванем правия път, всичко става с песен и без да страдаме от това, как не ни се получава. Неуспеха е знак, че не сме на точното място, не правим точното нещо или не сме с точните хора, а не че самите ние сме некадърни.

С пожелание да излезем от мъглата на самозалъгването, да спрем да вярваме на чутото из медиите и просто да игнорираме масовата манипулация, за да са всички по-щастливи, край и честит понеделник.