Сенки

Човешки, предметни... Игра. Сякаш паралено с нас още някой се развива, живее, остава за частица време, някъде. Паралел, друго времево пространство. 

 Криви, слепи, огромни и малки - сякаш отразяват неща, невидими у нас. Можем да ги манипулираме, да ги крием, да се крием в тях. Можем да  ги видим, а понякога не можем. 

 Плашат ни, удивляват ни, търсим ги, забравяме ги. 

    Къде отиват, когато няма светлина?