Края на краищата

Писна ми. Сложих нов край.

Отидох на север, видях зима през март. 

Беше красиво. 

Хората са други.

Нравите са други. 

Сега наново. 

Търсене...

Има ли смисъл изобщо? 

People and expectations

  На мнение съм че всеки, човек, с когото съдбата ни сблъска е един вид учител. Той се появява да ни даде урок, насока, да ни покаже къде грешим или да ни даде стимул за нещо. Да ни подсети до къде сме стигнали и прочие. 

Спомням си преди 4 години, колко бях неуверена, не знаех какво искам да правя, не знаех на къде искам да тръгна, все още в тежък пубертет и далеч от чувството за отговорност. И все пак малко по-сериозно гледаща на нещата. Вършеща НЕЩО. 

Сега, след като избутах 3 години "вишо" образование, успях дори да съкратя една и ще се дипломирам скоро, надявам се... Когато имам пред себе си много варианти и търся непрекъснато още. Доверила съм се на някой да ме ръководи, в рамките на допустимото, все пак от време на време чувствам подръпване назад. Сякаш търся всяка удобна възможност да се оправдая, чувствам се виновна за ВСИЧКО, което не се получава, макар и аз да нямам вина за него, доста често. 

И сякаш пак съм на 16... Пак никой не е доволен от свършената работа, независимо на мен това какво ми е коствало. И аз си поемам отговорността. И не ми пука, защото знам, че следващият път ще стане. Просто е разочароващо, когато виждаш ясно, колко много ти си се развил за тези години, а човека срещу теб е на същото място, и в моментите, когато имаш нужда да те вкара във вече сериозната материя на делото си, той започва да се дърпа, да очаква вече отплата за доброто, което е правил. Не е като да е било без отплата през тия години, ама нейсе. И то, аз като не знам точните въпроси, започвам да разчитам още повече, и да не отговарям на очакванията ииии нещата загрубяват. 

Истина ли е, че чувам каквото си искам, истина е. Но същото така чувам и каквото не трябва. А в тая държава, когато нещата загрубеят, хората стават откровени точно преди края, в яда си или на майтап. Трябва да ги докараш до бяс, за да ти кажат какво искат и да си поискат каквото смятат, че заслужават. Малоумно е това с телепатията и затова за пореден път искам да си повторя, че няма да се чувствам виновна, за това, че някой не е казал нещата навреме. И да, няма как да оценя всичко както вие го искате, при положение, че не му знам цената. И аз го правя, няма спор, но се усещам на време и си свивам перките. 

Край. 

Kubark - VIXI

Kubark - VIXI

Freakin' awesome....!

В търсене на истината...

"Кой си ти? Какво си ти? Какво търсиш?"

Въпроси, въпроси, безкрайно много въпроси. 

Толкова бързо се движим, така ни увлича потока на живота, че трябват няколко седмици, за да се осъзнае нещо важно, което ни се е случило... Да му бъде отдадено достатъчно внимание. 

Винаги съм вярвала, в това, че хората се променят. За добро или лошо - всеки миг е едно развитие, едно движение. Нищо не е както преди секунда и никога няма да бъде. Всяка случка, всяка ситуация, всеки човек оказва влияние върху нас, искаме или не искаме. 

Стремеж към развитие, към по-добро. В правилна посока ли съм? Защо живота ни събира, с хората около нас? Ние ли ги привличаме, те ли ни откриват? Ясно е, никой не е случайно попаднал сред обкръжението ни.

Ако човек се замислим, всеки, с когото осъществяваме по-дълбока връзка, ни струва се познат, близък, често без да знаем защо, ни отблъсква безкрайно... Независимо - не се дължи само на общи интереси, разминаване в идеите, конфликти и тн. Всеки е край нас с цел, провокира ни някак, нещо, но дали сме отворили очи да видим, защо и как... Какво трябва да учим, да изкупуваме, за да продължим в еволюционното си развитие? 

Някак си мисля, че това не е последната спирка на никой, а как си вдига нивото, малцина знаят...

A Natural Disaster...

От всичко най-много ми харесва музикалното оформление. То е като есенцията на живота. Винаги е очарователно и точно каквото и където трябва... Всеки си го носи с него, като огромен грамофон на гърба.

Kакво звучи в момента?

Много Anathema, Radiohead, Unkle, Florence and The Machine и неизмеримо количество класика.. Пусти англичани, само хубави неща правят.
Аnathema - Първата статия в този блог беше за тях. Беше преди около 2 години и беше сърцераздирателен. Fuck this. Този е просто импулсивен.

Четири дни до концерта на Anathema в Пловдив и пак се вълнувам, като дете на Коледа. Това е рядкост вече. Дано не се повторят събитията от предния
Последните дни сякаш всичко е наелектризирано. Леко напрежение от всякъде, нетърпение, копнежи... Звучи ей така:

Осезание

Любима способност за възприятие на света?... Труден въпрос.

Осезание - колко красива дума.

Допир, натиск, болка, температурна разлика. Как се описва такова нещо? Всеки го възприема по-безкрайно различен начин... 

- Леко, сякаш случайно, докосване на ръце в тъмен кино салон. Гъдел, настръхване, приятна топлина и споделяне на смутена емоция за незначително, кратко време.

- Агресивно блъскане, и търкане в непознати, преминаване между много хора, сякаш попивайки внезапния им наелектризиращ гняв и екзалтация, което идва като инжекция адреналин и те изстрелва още по-напред. Замайване.

- Вътрешна болка - празна дупка в сърдечната област при тежка загуба.

- Докосване на върховете на пръстите - размяна на електричество, направо парализиращо за секунди.

- Удар - често необмислен и безумно силен натиск, спукващ безкрайно много кръвоносни съдове - болка.

- Топлината на слънчевите лъчи след седмица облаци - настръхване, топли вълни и трептения...

- Есенен дъжд - първо провокира обонянието с омайващата миризма на озон и прах...

- Изгаряне от паднало огънче - разтапяне - мигновена болка.

- Гъдел - защитен механизъм - смях и болка в едно?




.......................

Защо бе?

От къде на къде?

Не съм го искала.

Никой не ме е питал.

Как така се случва, че пак се увъртам... Омагьосания кръг отново.

Тъкмо реших да не го правя. Бях се зарекла да не ми се случва пак, да не се хвърлям с главата надолу... Сега се чудя как да започна пак да мисля трезво, да не се завърти отново филма, с ужасно отчайващ и скучен плот, който на практика режисирам самичка, но никога не ми се получава.

Крайно съм обезпокоена.


С какво се захванах отново...