На мнение съм че всеки, човек, с когото съдбата ни сблъска е един вид учител. Той се появява да ни даде урок, насока, да ни покаже къде грешим или да ни даде стимул за нещо. Да ни подсети до къде сме стигнали и прочие.
Спомням си преди 4 години, колко бях неуверена, не знаех какво искам да правя, не знаех на къде искам да тръгна, все още в тежък пубертет и далеч от чувството за отговорност. И все пак малко по-сериозно гледаща на нещата. Вършеща НЕЩО.
Сега, след като избутах 3 години "вишо" образование, успях дори да съкратя една и ще се дипломирам скоро, надявам се... Когато имам пред себе си много варианти и търся непрекъснато още. Доверила съм се на някой да ме ръководи, в рамките на допустимото, все пак от време на време чувствам подръпване назад. Сякаш търся всяка удобна възможност да се оправдая, чувствам се виновна за ВСИЧКО, което не се получава, макар и аз да нямам вина за него, доста често.
И сякаш пак съм на 16... Пак никой не е доволен от свършената работа, независимо на мен това какво ми е коствало. И аз си поемам отговорността. И не ми пука, защото знам, че следващият път ще стане. Просто е разочароващо, когато виждаш ясно, колко много ти си се развил за тези години, а човека срещу теб е на същото място, и в моментите, когато имаш нужда да те вкара във вече сериозната материя на делото си, той започва да се дърпа, да очаква вече отплата за доброто, което е правил. Не е като да е било без отплата през тия години, ама нейсе. И то, аз като не знам точните въпроси, започвам да разчитам още повече, и да не отговарям на очакванията ииии нещата загрубяват.
Истина ли е, че чувам каквото си искам, истина е. Но същото така чувам и каквото не трябва. А в тая държава, когато нещата загрубеят, хората стават откровени точно преди края, в яда си или на майтап. Трябва да ги докараш до бяс, за да ти кажат какво искат и да си поискат каквото смятат, че заслужават. Малоумно е това с телепатията и затова за пореден път искам да си повторя, че няма да се чувствам виновна, за това, че някой не е казал нещата навреме. И да, няма как да оценя всичко както вие го искате, при положение, че не му знам цената. И аз го правя, няма спор, но се усещам на време и си свивам перките.
Край.
