Daily journal 1

Почивка. Много бленувана от месеци. 


Не бях излизала от града от 7 месеца, освен за едно прекрасно пътуване до Истанбул. Отново бе в градска среда, с опознавателна цел.

Няма ли връзка с природата, няма и връзка с главния мозък, в един момент. Едно перманентно задушаване, безсъние, тъпа болка в главата и тотално изгубване на интерес, към каквото и да било. Хора, храна, алкохол, забавления... Апатия към всичко заобикалящо, с изключение на музиката. Тя ме вълнува винаги. Свързвам я с емоции, места и най-вече хора... Като ключ към паметта. Има досадната способност да ме връща много реалистично, назад във времето.

 -      Чуден момент е когато намеря някоя песен, която не мога да спра да слушам с дни... Преди се изумявах как е възможно, някой да цикли така. Питайте ме сега. 

Тъй като почивам - тоест нямам определени задължения, нещо, върху което да е съсредоточено цялото ми внимание, не влагам усилия в учене, запомняне и друга активна/работна дейност (което ме побърква на моменти), ума ми е на 28527639 места едновременно - прави каквото си иска. Разбира се, намериха се разни глупости, които да ми държат вниманието... A LOT.

-      ...Песента вече ме побърка веднъж, когато я чух за пръв път. Тогава обаче с усилие на волята я прогоних, за да върша друго. Сега обаче, тя взе че се просмука в съня ми, обвърза се с куп събития и хора и ме кара да се чувствам пак на 15, когато се превъзнасях много ярко, по някой любим изпълнител... Не й е чиста работата на тая песен, на целия албум ако питате мен, но няма да навлизам в подробни разсъждения, за този род музикални феномени (ако могат така да се нарекат).

И сега, както си релаксирам и се наслаждавам на липсата на нещо за правене, за пръв път от МЕСЕЦИ, съм зомбирана и си мисля само за проклетата песен и всички асоциации, които ми докарва. 

Ядосана съм от това безсмислено разхищаване на емоции...