Когато си толкова преуморен, че не знаеш как си си добрал до вкъщи. Когато имаш толкова много работа и толкова малко време. Когато са те вързали за пореден път с репетиция, а не можеш да се сърдиш. Когато те налегне апатия, защото не знаеш кое по-напред, аджеба, да почувстваш и просто отказваш да отговаряш. Спираш да разсъждаваш, рееш се в пространството. Опитваш си да си починеш, но си толкова гладен, че дори не знаеш да ядеш ли, или нещо друго да свършиш. Ставаш разноглед и спираш да взимаш решения. Не чуваш нищо освен бавната песен в слушалките, или някоя мисъл - случайно преминаваща...
След четири дни главоболие, се случва само това.
Тежък е деня на артиста, а всеки ни казва да внимаваме какво си пожелаваме, че ще вземе да се случи. И ето ни сега, не работим от 9 до 5 на бюро, но с цената на какво? :)
No comments:
Post a Comment