Сладка радост

Колко е сладко, когато срещна стар познат. Не сме се виждали от толкова време, че се чудя дали се помним, а то какво се оказва...

Понякога човек минава през живота ни за толкова кратко, а оставя толкова хубава следа.

Хубаво е че oще има, толкова сърдечни хора, всеки трябва да има поне един такъв в живота си!

Малко разсъждения за отношения

Мъж vs. жена - тема, която се разглежда от както свят светува, никой не го отрича. НО, днес за поред път, последно време, бях провокирана и дори леко изумена. Наблюдавам двойките край мен, сравнявам тоя с оня - не че има някакъв смисъл, но вглеждайки се в някой мъже, откривам някой смущаващи неща. 

В 21ви век, повлияни от всеки възможен американски булшит, ъъъ простете - филм, с много обилна доза манипулации и примери за "подражание" имаме набити стереотипи за... горе-долу всичко  хах. В случая подред: как да флиртуваме; как трябва да протече една среща; кога да си легнем с партньора; какво прави всеки един от участниците в този фарс; как би изглеждал, в очите на останалите, защото толкова много го интересува това; как ще се запознае с родителите на партньора и т.н. и т.н. Е доста ми е противна тази история. И аз като дете, облъчено от тази помия, се опитвам да бягам от всичко това.

Пределно ми е ясно, че слабите мъже, не харесват силни жени, нито обратното - силните жени слабите мъже. Видите ли, силните на вид мъже, напоследък ме изумяват с невероятни врътни, опити за изземане на нашите, чисто женски функции. И за да не ме разкритикуват някои, че бъркам това с кавалерство - не, не бъркам. 

Колкото и сексистки да са всички "kitchen jokes", те са чисто и просто истина. Някак, колкото по-на запад се обръщаме, толкова по обидни стават. Защо американска жено, ти се бориш да изземаш мъжките функции - работа и независимост, а после се оплакваш, че всичко е накриво. Е как няма да е?! Далеч не пледирам че и аз съм цвете за мирисане, държа да отбележа. Дори само това, че мисля, коментирам и публикувам по този въпрос, показва колко съм повлияна и аз. 

Все риторични въпроси, но трябва изкажа това. Твърде много ме потриса непрекъснато, как дори да се държа женствено, в отговор, женственото в противоположния пол ме съсипва. Мой близки мъже, станаха абсолютни кучки, с извинение и без. И нека не звуча толкова зла, говоря само за хетеросексуални мъже. 

На изток е друго... Струва ми се, че жената е истинска - запазена, както е била в предишни векове. 

To be continued...

One of those days...

   Когато си толкова преуморен, че не знаеш как си си добрал до вкъщи. Когато имаш толкова много работа и толкова малко време. Когато са те вързали за пореден път с репетиция, а не можеш да се сърдиш. Когато те налегне апатия, защото не знаеш кое по-напред, аджеба, да почувстваш и просто отказваш да отговаряш. Спираш да разсъждаваш, рееш се в пространството. Опитваш си да си починеш, но си толкова гладен, че дори не знаеш да ядеш ли, или нещо друго да свършиш. Ставаш разноглед и спираш да взимаш решения. Не чуваш нищо освен бавната песен в слушалките, или някоя мисъл - случайно преминаваща...

След четири дни главоболие, се случва само това.
Тежък е деня на артиста, а всеки ни казва да внимаваме какво си пожелаваме, че ще вземе да се случи. И ето ни сега, не работим от 9 до 5 на бюро, но с цената на какво? :)

За приятелите...

Благодаря! :)

A Perfect Circle - Imagine

"Imagine"

Imagine there's no heaven,
It's easy if you try,
No hell below us,
Above us only sky,
Imagine all the people
living for today...

Imagine there's no countries,
It isnt hard to do,
Nothing to kill or die for,
No religion too,
Imagine all the people
living life in peace...

You may say Im a dreamer,
but Im not the only one,
I hope some day you'll join us,
And the world will live as one.

(Imagine all the people sharing all the world)

Imagine no possesions,
I wonder if you can,
No need for greed or hunger,
A brotherhood of man,
Imagine all the people
Sharing all the world...

You may say Im a dreamer,
but Im not the only one,
I hope some day you'll join us,
And the world will live as one.


За съжаление, колкото и красиво да ми звучи, толкова и невъзможно ми изглежда тази идея...

Сенки

Човешки, предметни... Игра. Сякаш паралено с нас още някой се развива, живее, остава за частица време, някъде. Паралел, друго времево пространство. 

 Криви, слепи, огромни и малки - сякаш отразяват неща, невидими у нас. Можем да ги манипулираме, да ги крием, да се крием в тях. Можем да  ги видим, а понякога не можем. 

 Плашат ни, удивляват ни, търсим ги, забравяме ги. 

    Къде отиват, когато няма светлина? 

Да поизлезем от иглуто

  Какво се случва последните дни? Как ви тръгна годината? 

Измина цял месец от 2012 година, хората около мен стават все по-навъсени, все по нещастни и отчаяни. 

България е затрупана със сняг, който за месец прави столицата някак по-чиста. На това се радваме, но до едно време... Просто искам да мога да ходя по тротоарите, без да се боря с преспи сняг, 5 см лед и прочие препятствия. Но и това се преживява, да знаете, само да имате гумени подметки. ;)

Мисля че ни липсва слънцето. Студа някак потиска всички, дори и мен. Но си обещах, че няма да пускам драматични постове, свързани с емоционалните си проблеми и ще си спазя обещанието. Та ето, просто споделям впечатления от последния месец.

Интересен факт, колкото повече се вслушвам в думите на хората, толкова чувам, че всеки говори за едно и също. "You don't say?" ще кажете, ама малко е досадно вече... Всеки иска да излезе от дупката, кризата и не спира да го повтаря. Някои тепърва осъзнават, че повърхностното е най-лесното за възприемане, но има още много да се вниква ако щете в музика, ако щете в хубав филм. Колко били плоски сюжетите напоследък, как трябва нещо да се направи. Колко ни е тъпо правителството, как за нищо не ставаме и трябва да се вдигнем на бунт..!? За правата си (АСТА и тн.) нека! И все пак - как всеки е някакъв, а друг е друг...Ама ние пък какви смеее. Аз пък много критикувам, ама това е друго. Недоволстваме не-пре-къс-на-то и от всичко. Сравнява ме се с всеки, което само ни наранява още повече.

Добре де, аз не искам да ви товаря с проблемите си! Защо се оплакваме само? Какво  мога аз да сторя, за да променя Бойко и  това, че някой харесва "Twilight" например?! 

Осъзнавам, видите ли, че след като спрях да се оплаквам и нещата започнаха все по-добре да се редят... Разни мечти от преди години се сбъдват, без дори се усетя. А още повече, че около мен спират да се въртят разни оплаквачи, вечно недоволни хора, който искат само да ги слушаш (емоционални вампири). За приятелство трябва двустранна връзка ми се струва. Имаме и по-хубави теми за разискване бре! Всичко е до желание разбира се. Колкото повече се опитваме да се отървем от проблемите си - загърбваме ги, даряваме ги на някой друг, давим ги, борим ги, отричаме ги, те толкова повече започват да ни нападат май... Наскоро прочетох най-странното нещо в живота си: "Проблемите са хубаво нещо, защото ви показват къде са проблемите ви." - Лама Кхен Ринпоче. 

Колко добре го е казал този тибетски лама... Не знам за вас, но преди месеци подобен цитат го отминавах с пренебрежение. Вероятно, защото за нещастен, тъжен или просто затрупан от боклука на ДРУГИТЕ,човек, такива мъдри нещица са загуба на време... 

Е, работата е там, че ако погледнем маааалко по-далеч от носа си, ще видим, че всеки проблем е една насока. Нещо, което не става не бива да ни сгъва, защото скръбта и самосъжалението, драги хора, са като опият. Хубаво ни е да сме жертви, да ни съжаляват, не обичаме да поемаме отговорност и трябва някой друг да ни утеши... Но не сме деца, нещата са много по-сложни сега и същевременно ако хванем правия път, всичко става с песен и без да страдаме от това, как не ни се получава. Неуспеха е знак, че не сме на точното място, не правим точното нещо или не сме с точните хора, а не че самите ние сме некадърни.

С пожелание да излезем от мъглата на самозалъгването, да спрем да вярваме на чутото из медиите и просто да игнорираме масовата манипулация, за да са всички по-щастливи, край и честит понеделник.